Подстраници

Център за тревожни разстройства

Центърът за тревожни разстройства се реализира от неправителствената организация „Институт за екология на мисленето”. Създаването на такъв център бе продиктувано от необходимостта от предоставяне на успешна терапия за хора с повишена тревожност. В центъра се предлага професионална технология чрез специализирани програми, които са базирани на вида разстройство и личностовия профил на клиента. Тези програми могат да бъдат индивидуални и групови.

 

Контакти

Психологичните консултации и терапевтичните сесии се осъществяват след предварително записан час.

Д-р Петър Василев - психиатър, когнитивно-поведенчески психотерапевт, супервизор по когнитивно-поведенческа психотерапия

Адрес: кв. Лозенец, ул. Рилски езера 16, тел. 02/962 35 84

peter.vassilev@abv.bg, 0898 209 175, 0887 428 705


Севда Шенкова - клиничен психолог, когнитивно-поведенчески психотерапевт

Адрес: кв. Манастирски ливади – Запад ул. Борис Димовски 10, вх.Б, ет.1

sevda_shenkova@abv.bg,  0896 641 566

 

 

 

Тревожни разстройства

Тревожни разстройства са група проблеми, които се характеризират с чувство на емоционално напрежение, несигурност и общо безпокойство. Често се съпровождат от телесни оплаквания като сърцебиене, учестено дишане, мускулно напрежение, треперене и др. Когато тревожността стане непрекъснато, непреодолимо състояние, което нарушава социалното функциониране на личността и качеството на живот се изисква терапевтична намеса.
Основният психотерапевтичен подход, който ние използваме е когнитивно – поведенческият.

Когнитивно – поведенческа психотерапия

Защо когнитивно – поведенческа психотерапия ?
Контролирани проучвания доказват ефективността на когнитивно – поведенческата психотерапия при лечението на депресивно разстройство, генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, социална фобия, хранителни разстройства, посттравматично стресово разстройство, както и подобрение на житейските умения при лица със забавено развитие, предотвратяване на рецидивите при зависими от психоактивни вещества и проблеми в брака.
Съществено нейно предимство е значимото намаляване на вероятността от рецидив.
Ние знаем, че тревожните разстройства са лечими.

Генерализирано тревожно разстройство

Тревожността при това състояние е постоянна и неопределена. Тя не е свързана с определен провокиращ обект или ситуация. Това е причината да и се даде определението „свободно плуваща тревожност”.
Обичайните оплаквания са: непрекъсната напрегнатост и чувство на „нервност” ,мускулно напрежение, треперене, сърцебиене, изпотяване, световъртеж и др. В съзнанието нахлуват тревожни мисли, опасения и предчувствия, които са свързани с разнообразни области – работа, отношения в семейството, здравето, приятелите, нови ситуации и др.

Паническо разстройство

Основната проява са повтарящи се пристъпи на паника ( особено засилена тревожност до степен на ужас ). Те не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства и поради това са непредсказуеми. Пристъпите траят няколко минути, но понякога и по-дълго. Могат да се повтарят с различна честота.
Основните симптоми на пристъпите на паника са : внезапно сърцебиене, болки в гърдите, чувство на задушаване, световъртеж, изпотяване, гадене и др. Почти винаги се появява вторичен страх от смърт, загуба на контрол или обективна опасност.
Паническата атака често е последвана от траен страх от нова атака.

Агорафобия

Терминът „агорафобия” се отнася до взаимосвързани и припокриващи се групи от фобии, обхващащи страх да напуснеш дома си, страх да влезеш в магазина, страх от тълпи и обществени места или от пътуване сам във влак, самолет или автобус.
Основната характеристика е липсата на бърз изход да напуснеш ситуацията и много от страдащите се ужасяват от мисълта, че ще припаднат или, че ще останат безпомощни на публично място.
Агорафобията може да се придружава или не от пристъпи на паника.

Социална фобия

Социалната фобия често започва в юношеството. Изразява се в страх от критично отношение от страна на другите хора в сравнително малки групи. Този страх обикновено води до избягване на социални ситуации. В някои случаи може да доведе до пълна социална изолация.
Социалната фобия може да е ограничена в определена ситуация – напр. говорене пред публика, хранене на публично място, срещи с противоположния пол или да включва почти всички социални ситуации извън семейния кръг. Това състояние обикновено се съпровожда от понижена самооценка и страх от критика, които могат да се проявяват като изчервяване, треперене на ръцете, гадене и др.
Социалната фобия може да се съпровожда или не от пристъпи на паника.

Обсесивно – компулсивно разстройство

Най – съществената характеристика са повтарящите се натрапливи мисли и действия.
Натрапливите мисли са представи, образи или импулси, които обикновено се фокусират върху причиняване вреда на другите, себезаразяване или разпространяване на зараза, съмнение относно правилното изпълнение на обикновени ежедневни задачи. Натрапливите мисли са почти винаги мъчителни за лицето, защото са с насилствен или неприличен характер или защото се възприемат като безсмислени. Страдащият обикновено се опитва да им се противопостави, но без резултат.
Натрапливите действия или ритуали са повтарящи се, често изпълнявани неохотно действия. Повтарянето им ги прави непоносими и неудобни, но те се разглеждат като предпазване от някое обективно малко вероятно събитие.

Посттравматично стресово разстройство

Посттравматично стресово разстройство се отключва при някои хора след тежко травмиращо събитие / напр. физическо или сексуално насилие, природно бедствие, катастрофа и др./
Типичните симптоми включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари. Емоционалните реакции към заобикалящия свят са притъпени, сякаш той не съществува. Не може да се преживява чувство на радост и удоволствие. В други случаи страдащият е овладян от непрестанна тревожност и депресия.
Симптомите обикновено се появяват няколко седмици до няколко месеца след травмиращото събитие.

Депресия

При депресия лицето страда от понижено настроение, загуба на интереси и на способността за изживяване на радост или удоволствие, както и намаление на енергията, водещо до повишена уморяемост и спад на активността. Често се наблюдава силна умора след минимално усилие.
Други чести симптоми са:
1/ нарушения в концентрацията и вниманието
2/ понижена самооценка и себенеувереността
3/ идеите за виновност и безполезност
4/ равнодушното или песимистично възприемане на бъдещето
5/ мисли или действия за себеувреждане или самоубийство
6/ нарушеният сън
7/ пониженият апетит

Депресията може да се наблюдава в лека, средна и тежка степен.